Гурбетчиите може и да се върнат, но децата им вече са белгийци!

Родопчани в Брюксел – уреденият град на студените хора – ІІ част

 

В част І: Манекен Пис, 100 евро надница и мечтата на нашенеца да си купи къща в Белгия – четете тук

(Продължение от миналия брой)

Махаме си за сбогом със строителната група на Байрам, всички до един емигранти. Само техническият ръководител е белгиец. Всички, които са оставили жени и деца в бедните държави, от които идват, си докарват между 2 200 и 2 500 евро на месец. Началникът, който е щастлив, че всяка вечер се прибира при семейството си, се разписва във ведомостта срещу сумата от 4 000 евро.

Вярваме, че пак ще се видим с джебелския майстор, но типично по български, набързо пресмятаме какви пари си докарва в белгийската столица и каква би била надницата му в Родопите и бързо стигаме до извода:

Този мъжкар май ще изтегли и семейството си в Брюксел

Това вече е направил Неджат Селим, който се чуди какви пари ще получи за продажбата на новозакупения си апартамент в кърджалийския квартал „Възрожденци", защото… вече има жилище за 250 000 евро в Антверпен, а двете му деца са отличници и владеят 4 езика. Сиреч, едва ли някога ще се върнат в родния край след като са вкусили от плодовете на по-добрия живот, на по-добрата образователна система, а родителите им „свалят шапки" пред по-ниските лихви по кредитите в белгийските банки. Не си позволяваме да отбележим и „по-сигурните улици", не защото сме в Брюксел броени дни преди атентатите, а защото още в първия ни час из улиците на белгийската столица, сме стигнали до заключение, че Европа се е предала на емигрантите, а воят на сирените от полицейските коли е в прекалено сгъстен времеви режим.

С Неджат и братовчед му Нури се срещаме съвсем случайно. В ресторант в квартал „Скарбек". „Тук е нещо като малък Истанбул, ама и кърджалийци може да срещнете", описва „турския" квартал Нури. Припомняме си историята на първия ни гурбетчия – Юсеин от Джебел, който преди 25 години е дошъл нелегално и поискал работа от турски предприемачи с обещанието „След мен ще дойдат стотици, все от майстор нагоре". Търсим напразно Юсеин,

за да ни „светне" за ония години, за „пророчеството" на гурбета, което донесло благини за хиляди родопчани.

Никой от бившите му работодатели не знае къде се е дянал в „огромния свят на възможностите за реализация", какво казва един от строителните предприемачи в „Скарбек".

Но пък срещаме Неджат, който е отскочил до Брюксел, за да кандърдиса братовчед си да се премести в Антверпен.

„При мен е по-спокойно. А и ще работи в моя строителна група. Добър майстор е, ще има и бонуси", казва Неджат. Той ни разказва историята си. Първият му работен ден в Белгия бил преди 12 години – нелегално във фирма на кюрд.

„Работех за кюрд, който получаваше работа от белгийска фирма. Въртеше една броеница и си броеше парите без да разбира грам от строителство. Примерно, с белгиеца се разбира за 13 евро за определено СМР (строително-монтажни работи – б. р.) на час, а на мен даваше 7 евро. Че и ги бавеше парите. Живях при кюрди, абсолютна мафия. Трябваше да пестя пари, нямах избора. Стискаш зъби и си отваряш очите, за да изплуваш. Спяхме по 8-10 човека в една стая, като леглата бяха на два етажа. Знам и за по-мизерни „изпълнения" с наши земляци, но важното е, че всичко е в миналото. Големият проблем за гурбетчията е жилището. И преди беше така, и сега. Когато дойдеш семейно е някак си по-лесно. Плащаш за скъпа самостоятелна квартира, но сметките излизат.

Ако наемът е 800 евро, а двама работят за 1 300 – 1 400 евро, можеш да спестяваш

Ами ако трима в къщата работят?", разказва Неджат, който е благодарен на България, че е научил занаят в Строителни войски, а в зората на демокрацията трупал стаж при майстори в СМК-Кърджали, а после в строителната компания „Устра".

Питаме го защо иска да продава апартамента си във „Възрожденци".

„Купих го по време на голямата психоза. Нали всички селяни търсеха жилища във „Възрожденци", защото цените щели да хвръкнат още и да стигнат австрийските. Хванах се на „зелено", излезе ми по 400 евро квадрата. Още 15 000 евро „глътнаха" плочките в банята, кухненското обзавеждане и някои неща в хола. Като вадиш добри пари тук и ти остават в края на месеца, мислиш какво да ги правиш парите. Никога не съм се и замислял, че трябва да се върна и да се пробвам за дюнерджия в Кърджали или да отворя кафене. Всеки трябва да прави това, което умее. А и жена ми излезе много умна. Тя първа реши, че трябва да се съберем, но не в Кърджали, а в Антверпен. Много са като нас – с уреден живот тук, с гарантирано бъдеще за децата, които знаят по няколко езика", допълва Неджат.

И той, и братовчед му са категорични –

Гурбетчиите от Кърджалийско няма да поемат обратен курс от големите европейски градове към родните си места

„Несъмнено ще има и завръщащи се, най-вече заради носталгията и нашенския си начин на живот. Тук го няма кафенето, където можеш с часове да играеш карти, няма ги нашите си кръчми и веселие. Ние с братовчеда сме дошли в турския ресторант да хапнем кебап, ама виждате, че алкохол няма. После ще отидем в бирария, заповядайте и вие – аз черпя", кани ни Неджат. Според него, в Западна Европа ще останат по-дисциплинираните, по-пробивните, по-отговорните… Всеки, от когото сте чували да казва:

„Ние ще се мъчим, но децата ще имат по-щастлив живот!"

Той сам отваря темата за строителството в Черноочене. „Последния път останах приятно изненадан от голямото строителство в селото. Там във всяка къща има гурбетчия. Явното голяма част мислят да се върнат. Селото е хубаво, на главен път е, вече е международен. Подредено е, не е кичозно като във „Възрожденци". Много грозен квартал стана. Не бих живял там, ако ще да получавам 1 500 евро европейска пенсия някой ден. Но ще се връщам за кратко да се виждам с приятели и роднини. Бусове пътуват всеки ден – пълни насам, пълни натам. С хора и стоки, и много пари. Наши пари издържат региона", категоричен е Неджат.

На излизане от ресторанта, в съседство ни води в квартален маркет, в който основно се продават турски стоки. На един от стелажите са наредени няколко вида български вафли.

„Като ни налегне носталгията, идваш тук и за 1.80 евро си купуваш кутия от известните стари закуски или вафли „Боровец", с усмивка ни обяснява строителят. Иска да ни почерпи с тунквани бисквити „Детска закуска". Следва богата информация за артикулите, които се пренасят с микробусите.

(Следва)

Екип на 24rodopi.com и „Родопи voice",

Брюксел

На снимките:

Шандът с българските бисквити и вафли

Преди да тръгнем с колата на Неджат към бирарията, той ни повежда към турски маркет, в който се продават български стоки

Брюксел, по-доброто място за живот на нашенците