Родопчани в Брюксел – уреденият град на студените хора!


"Много уредена държава, но хората не са като нашите гостоприемни, добри. Затворени хора са там. Много мъчно ми беше, когато виждах нашенци, които предпочитаха да попаднат в затвора защото там било чисто, с бели чаршафи, уредено. А навън - несигурно, безхлебно, понякога страшно. Тази философия не можах да приема и ме е яд, че в крайна сметка всички българи попадаме в категорията крадци", това казва приживе за Белгия Хасан Садък, който през годините е работил шофьор, строител и автотенекеджия. През 90-те години решил да замине за Белгия и първо попаднал... в бежански лагер в Антверпен .
Човекът, който създаде Първата европейска махала в България – Батковци край Момчилград, вече е покойник. Ще припомним, че Хасан Садък окачи в двора си първото знаме в навечерието на 2007 г., а после и всички национални флагове на държавите-членки на Европейския съюз. Ентусиастът си беше поставил за цел да прочува махалата по цял свят, закичвайки етнографския музей с всяко предоставено национално знаме. Освен флаговете на 28-те страни от Евросъюза, в Батковци се развяват и тези на САЩ и съседните на България държави – Турция, Сърбия и Македония.
Етнографският музей в махала Батковци, в който имаше рало, каручка и дузина черешови топчета, измайсторени от Хасан Садък, бързо набра популярност сред туристите, дошли да посетят светилището на Орфей при с. Татул и други културно-исторически забележителности в Момчилградско.
Отчитаме добрите дела, които остави на тази земя Хасан Садък и тръгваме за Брюксел с констатацията му –

уреденият град на студените европейци!

В „столицата на Европа", където работят хиляди служители на Европейския парламент, Европейската комисия, Съвета на Европа и НАТО, но и градът с най-отворени обятия за емигрантите от Източна Европа, Азия и Африка, сме за три дни – от 15 до 17 март. Малко време за големи изводи, но и в ограниченото време се оказва, че Брюксел показва много неща.
Пътуваме с автобус от аерогара „Шарлероа" за Брюксел. Минавайки край някогашните мини в района на Шарлероа, си припомняме, че подобно на Германия, така и Белгия изпитвала недостиг на работна ръка. Така след 1964 година Брюксел започва да приема хиляди мароканци и турци, желаещи да заживеят в страната. Именно техните наследници срещаме първо в ранното утро по централните булеварди на белгийската столица. За миг дори имаш чувството, че автобусът се движи по добре поддържан … арабски град.
Добрата новина се казва Байрам от Джебел, който пък ни дава аргументи за по-свежа констатация:

Белгийците са подарили столицата си на всякакви народности и религии, но хубавото е, че тук са и добри хора от Родопите

Байрам е строител, който работи на обект в центъра на Брюксел. Надницата му е 100 евро, работи между 18 и 22 дни в месеца. Печели не толкова добре за живеещ в Брюксел под наем, но сметките на семейството му „излизат". В Джебел би било далеч по-трудно…
Автобусът минава през „мароканския квартал". „Тук е опасно. Полицейските сирени са нещо обичайно. Не ви препоръчвам да идвате тук. Това е един от кварталите с лоша репутация", обяснява ни шофьорът на автобуса, който е пристигнал от Турция в далечната 1977 година. Днес има транспортна фирма, сам кара един от автобусите си. Успял е най-вече с упорит ежедневен труд. „Вашите хора също са работливи, затова много от тях си купиха къщи, децата им учат тук. Никога не биха се върнали", допълва той.
Разминаваме се с полицейски автомобил и получаваме нова доза информация от шофьора за многото тъмни субекти, които се крият в белгийската столица. Воят на сирени ни преследва постоянно в следващите три дни.
В квартал „Скарбек" получаваме интересни данни -

кой е първият работник от Родопите след падането на Берлинската стена,

защо кърджалийци предпочитат „Скарбек", защо тук можеш да изкараш цял един живот без да владееш нидерландски или френски език.
„Първи дойде Юсеин Али от Джебел. Влезе в кафенето и се насочи към нашата маса. Поздрави ни със „Селям" и каза „Аз съм турчин от България, дайте ми работа. Няма да ви разочаровам", спомнят си строителни предприемачи в „Скарбек".
„Пристигна няколко месеца след падането на Берлинската стена. Някой му казал, че в „Скарбек" живеят турци и той дойде тук да иска работа. Каза ни: „Дайте ми възможност да покажа какъв майстор съм, след мен ще дойдат много строители. След години хиляди ще дойдат да живеят тук, защото не са мързеливи и ще се оправят. Наистина дойдоха много от вашия край, някои имаха мечти да си купят къщи и апартаменти тук. Много от тях успяха", разказват още първите работодатели на джебелчанина.
На „пъпа" на Брюксел, в заведение на партерния етаж на един от големите магазини, кафетата ни сервира Силвия Асенова. Посреща ни с широка усмивка и фраза, която няма да забравим -

„Дошли сте да харчите парите на България, а аз пращам оттук в родината!".

„В България на моята възраст жена трудно ще си намери работа в такова заведение, тук е различно – белгийците имат нужда от чужденците да им работят", казва сливенлийката. Оглеждаме се за доказателства и логично задаваме следващите въпроси: „Белгийци работят ли тук"?
Всъщност, нашенката и собственичката на кафенето видимо са най-възрастни от целия персонал.
„Аз поне съм европейка, колегите са от други континенти. Само собственичката е белгийка", уточнява Силвия. Кафето ни прави новодошла кубинка. „Вие сте кацнали на летището вчера, на мен пък вчера ми бе първият работен ден в Брюксел. Вие си отивате, аз се надявам да остана завинаги. Тук е хубаво", изрича на трудно разбираем английски емигрантката от Куба. Казва, че с френския е по-добре.
„Абе, не е чак толкова хубаво, ама имаме ли избор", намесва се Силвия. Тя получава 1 200 евро на месец. „Що-годе хубави пари, ако не беше наемът ми от 600 евро", допълва Силвия и в уравнението ни

„Как българите оцеляват в Белгия?"

блокира, защото трябва да се включат и разходите за ток, вода, пътни, храна…
С Марина, която работи в телекомуникационна компания, се срещаме в края на работния ден в бар, недалеч от символа на белгийската столица Пикаещото момченце. Манекен Пис е сред най-известните забележителности на Брюксел. Представлява миниатюрна бронзова статуя на голо момченце, пикаещо във фонтана под него. Разположен е в непосредствена близост до централния площад Гран Плас.
Марина работи в Брюксел от 4 години тук и първата й реакция е като на стар столичанин, който посреща любознателни гости от далече. „Студено е, но имате късмет, защото тук вали често. Средно валежите достигат до 852 мм на година, докато в България са 630 мм по височината на водния стълб. Белгия е ниска, „плоска" я наричат. Най-висока точка е един връх с 694 метра надморска височина", осведомява ни тя.
На въпроса ни можем ли да се оправим с английски в Брюксел, следва нова полезна информация. „По принцип в централната част – в институциите и магазините, не е проблем. Брюксел е официално двуезичен, макар че около 85 на сто от населението говори френски, а в периферията - холандски", казва Марина.
Пием тъмна бира „Лефе" и коментираме какво е съотношението между местни и чужденци. Позволяваме си констатациите „Европа вече не е същата, Брюксел е подарен на емигрантите". По търговската улица преминава едно единствено моторно превозно средство – полицейска кола. Обяснимо. Колкото и мрачно да гледаме на Брюксел, никой не смее дори да помисли, че и тук би могло да стане страшно като в Париж, Истанбул, Анкара.
А това се случи само дни след нашето завръщане от ветровития град. Брюксел беше безпощадно окървавен.

(Следва)

Екип на „24x7 Родопи" и 24rodopi.com

На снимките:
Байрам е доволен от работата си в Брюксел
Марина и брюкселските музиканти
Файтон е единственото пътно превозно средство в центъра… и полицейската патрулка, разбира се
Центърът на белгийската столицаима какво да видиш, има кого да срещнеш

24smolian.com
Share To:

24rodopi

Post A Comment:

0 comments so far,add yours

Съдържанието на 24smolian.com и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на 24smolian.com, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на 24smolian.com, посочване на източника и добавяне на линк към 24smolian.com.
Използването на графични и видео материали, публикувани в 24smolian.com. е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.
24smolian.comне носи отговорност за съдържанието на коментарите под публикациите.
Администраторите на блог-форума запазват правото да ограничават или блокират публикуването им. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Родопи Смолян - FACEBOOK I Родопи Смолян - FACEBOOK I Родопи Смолян - FACEBOOK I Родопи Смолян - FACEBOOK I